***
Чавандоз улоқдан қайтди пиёда,
- Рангларингиз бир ол, айтинг, не бўлди?
- Онаси, дардимни қилма зиёда,
Онаси, отгинам... отгинам ўлди,
Учиб борар эдим мисоли шамол,
Отгинам қоқилди. Ўтмасдан бирпас...
Жасади устида туриб қолдим, лол,
Онаси, отимдан ажралдим, хуллас...
Чавандоз хўрсинди, «уҳ» тортди оғир -
Бир четга жимгина бурди юзини.
Балки у - эркак-да! - истамагандир,
Хотини кўришин ёшли кўзини.
Оламни тарк этди офтобу кундуз,
Чавандоз хўрсинар, ўйлар отини.
Эрига боққанча майину маъюс,
Гапирмас, ўлтирар сассиз хотини.
Чавандоз хўрсинар... От қайда энди,
Энди қайдан булсин у роҳат - лаззат?
Хотини ҳам жим-жит ўлтираверди,
На тасалли берди ва на насиҳат.
Чавандоз хўрсинар... Тонг отар эди,
Энг сўнгги юлдузлар борарди ботиб,
Хотини шивирлар: «Ҳеч хафа бўлманг,
Сизга от оламиз уй-жойни сотиб...»
Усмон Азим
https://t.center/usmon_azim
