​​ОРАЛИҚЛАРДА Кўнглим сувайдоси, кўзим сайгули, Заҳри ҳам новвотей, чашми қиймочим, Куйган устихонда ўстирган гулим, Олам: «вижир-вижир», мен: — «ҳажр-ҳажр», сен — қалдирғочим. Бағримни чангаллаб юлди чарновуқ,* О бағри шамолим, чилторим чарнар. Мен — қўли қуп-қуруқ қолган чирмовуқ, Олам: — «қурей-қурей», мен: — «хорей-хорей», сен — етим турнам. Кўнглим сувайдоси, кўзим сайгули, Бу занжир товуши... айланмас тилим. Сен — ғамнинг бир қўли, бахтнинг бир қўли, Олам» — «чип-чип-чип», мен:”ғип-ғип...ғип...”, сен — сукут булбули. 1986-йил. © Эшқобил ШУКУР *Чарновуқ — қадимда тишни суғурадиган асбобни шундай аташган. @Eshqobil_Shukur_ijodi